Sandanski1.com

Сандански: Започва саниране на панелни жилищни сгради

12 превъзходни идеи за Сандански. Авторите са ученици от Земеделска гимназия 12 превъзходни идеи за Сандански. Авторите са ученици от Земеделска гимназия

Община Кресна въведе интернет плащане на местните данъци и такси Община Кресна въведе интернет плащане на местните данъци и такси



Редакционни

Сандански, Кресна и Струмяни получават 9.3 млн. лева за изграждане на две инсталации за компостиране Сандански, Кресна и Струмяни получават 9.3 млн. лева за изграждане на две инсталации за компостиране

Отсечката от Кресна до Сандански ще бъде пусната предсрочно ВИДЕО. Отсечката от Кресна до Сандански ще бъде пусната предсрочно

Дроновете долетяха и ни свариха по бели гащи Дроновете долетяха и ни свариха по бели гащи

Малешевска планина опустява заради затворена граница "Стандарт": Малешевска планина опустява заради затворена граница

20 Feb 2017 :: Sandanski1.com

Община Струмяни се „топи” откъм население и чака. За 25 години броят на жителите тук е намалял почти два пъти – от над 10 000 до под 6000

От Владимир Симеонов, в. "Стандарт"

„Да се стигне до село Горна Рибница в община Струмяни през зимата никак не е лесно. Дотам ще ви отведе единствено джип. И УАЗ-ката, дето носи в понеделник и четвъртък хляба на селяните. Но за пътниците има и друг проблем.


Половината от 30-те километра до селцето са в безобразно състояние. Пътят е черен и осеян не с дупки, а с огромни ями. От силното друсане има опасност поне единият ви бъбрек да изпадне. Случи ли се това, пътят е един – обратно към общинския център”.

Така започва репортажът ми, който съм правил преди 13 години. Но е съвсем актуален и днес. Защото нищо не се е променило. Пътуването до 14-те села в Малешевска планина е все така кошмарно. Местните хора продължават да са твърде далече от лекар, аптека и линейка. Цяло чудо е, че селищата още са на картата на България.

Все пак трябва да призная, че има една съществена разлика. Хората оредяват, намаляват. Населените места се топят по-бързо от сняг на пролетно слънце. Най-тъжният пример е красивото село Горна Рибница.

В началото на XIX век то е културен център на региона. Първото килийно училище в цялата Мелнишка околия е открито в селото през 1827 година. Местните са сричали по Рибния буквар на Петър Берон. Оттам идва и името на селото.



„Някога тук е имало живот. А сега всичко запустява. С нашата смърт ще запустее дори гробището“, казват с мъка двама от жителите му. Някога имало читалище, църква, училище, магазин.

„Като тръгнах на школо, бяхме 76 деца само от нашето село до четвърто отделение. 90 моми и ергени. Пееха, смееха се, живот имаше тук“, спомня си по-старият от тях. Близо 500 души живеели в селото в края на 19-и век. През 2004 година бяха 11, сега са едва четирима. За 100 години населението намаляло 100 пъти. В друго селище – Колибите, побеляват и остаряват заедно едва двама души. Останалите населени места също ще бъдат превърнати от демографската криза бавно, но сигурно в призрачни села.

Надеждата на всички в Малешевска планина е една. „Ако отворят границата, ще се променят нещата. Повече от 30 години ни лъжат, че ще пуснат границата с Македония. Колко хора си отидоха с отворени очи, не дочакаха това да се случи. Само ремонт на пътя ще спаси региона и 14-те села в Малешевска планина”, категорични са местните жители.

Те не крият, че с трепет чакат този момент, но той все не идва. А имат роднини оттатък границата, с които не са се виждали доста петилетки. „Да отворят ГКПП Клепало-Берово, за да се съберем с нашите роднини. Да тръгнат оттук коли и хора. Да оживее планината. Тогава ще дойдат и деца, и внуци, и лекари, и бизнесмени”, вярват и млади, и стари в Малешево.

Те не се страхуват от бежанци. Защото по-страшно е, че стотици от тях самите станали бежанци в собствената си държава. Напуснали родните места, за да търсят късмета си в по-големи наши градове и зад граница. Затова не искат да се строи ограда срещу мигранти, а да се отвори границата.

Причината – община Струмяни се „топи” откъм население и чака. За 25 години броят на жителите тук е намалял почти два пъти – от над 10 000 до под 6000 души. Надеждата за възраждането на региона за местните хора е в откриването на граничен пункт „Клепало” на границата с Македония.

Проектът от началото на 80-те години на миналия век стана пак актуален през 1999 година. Бе подписана междудържавна спогодба между нашата страна и западната ни съседка за откриване на този граничен пункт.

„Но нищо не се прави, смениха се много правителства, но границата продължава да е затворена. Не само ние, но и македонците настояват за пускането на ГКПП – Клепало–Берово”, казват с тъга, но и с надежда шепата хора, които все още дават живот на Малешевска планина.

На практика селата им са разположени край международен път, от който 7-километров участък, част от републиканската пътна мрежа, е в окаяно състояние. Съсипаната пътна отсечка е от село Цапарево до местността Студената вода.

Сървайвър е да се стигне и с високопроходими автомобили до село Раздол, където има две Защитени жилища и Дом за възрастни хора с психически разстройства. Ангажимент на АПИ е да ремонтира това подобие на шосе, но не обръща внимание на този проблем.

Местните хора вярват, че граничният пункт ще стимулира икономическия растеж в погранични район, ще допринесе за нарастване на туризма и туристическите услуги в Западна България и допълнително ще сближи хората от двете страни на границата. Затворената гранична бразда е причина за обезлюдяването на десетките села в Малешевска планина.

Преди няколко години дори се стигна до избор на фирма, която да асфалтира 30-километровото шосе от общинския център Струмяни до границата, но нищо не се случи.

А македонците са направили и път, и модерно КПП, но нашата страна все още бездейства – нито път, нито граничен пункт.

„Докога ще продължи тази престъпна небрежност към нас? Бездействието означава смърт рано или късно за 14 български села. С нас животът си отива от тази планина”, реди възрастен дядо.

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041 :: 0746 3 000 3