Sandanski1.com

ПГ „Яне Сандански“ Сандански връчи дипломи на Випуск 2017 ПГ „Яне Сандански“ връчи дипломи на Випуск 2017

Мелнишки дни на възрожденската култура. 1 и 2 юли Мелнишки дни на възрожденската култура. 1 и 2 юли

Училищните обществени съвети от Сандански организират среща с властитеВИДЕО. САНДАНСКИ. Родители: забрана на наргилета за деца и юноши в заведенията!



Редакционни

През 1966 година в Сандански е открит Младежки дом През 1966 година в Сандански получава своя Младежки дом. Постигнатото през годините на съществуването му впечатлява

ВИДЕО. Дебат за бъдещото кино в Сандански. Как би изглеждало то ВИДЕО. Дебат за бъдещото кино в Сандански. Как би изглеждало то

Как се убива дърво. Опитът на Сандански Как се убива дърво. Опитът на Сандански

Малешевска планина опустява заради затворена граница "Стандарт": Малешевска планина опустява заради затворена граница

20 Feb 2017 :: Sandanski1.com

Община Струмяни се „топи” откъм население и чака. За 25 години броят на жителите тук е намалял почти два пъти – от над 10 000 до под 6000

От Владимир Симеонов, в. "Стандарт"

„Да се стигне до село Горна Рибница в община Струмяни през зимата никак не е лесно. Дотам ще ви отведе единствено джип. И УАЗ-ката, дето носи в понеделник и четвъртък хляба на селяните. Но за пътниците има и друг проблем.


Половината от 30-те километра до селцето са в безобразно състояние. Пътят е черен и осеян не с дупки, а с огромни ями. От силното друсане има опасност поне единият ви бъбрек да изпадне. Случи ли се това, пътят е един – обратно към общинския център”.

Така започва репортажът ми, който съм правил преди 13 години. Но е съвсем актуален и днес. Защото нищо не се е променило. Пътуването до 14-те села в Малешевска планина е все така кошмарно. Местните хора продължават да са твърде далече от лекар, аптека и линейка. Цяло чудо е, че селищата още са на картата на България.

Все пак трябва да призная, че има една съществена разлика. Хората оредяват, намаляват. Населените места се топят по-бързо от сняг на пролетно слънце. Най-тъжният пример е красивото село Горна Рибница.

В началото на XIX век то е културен център на региона. Първото килийно училище в цялата Мелнишка околия е открито в селото през 1827 година. Местните са сричали по Рибния буквар на Петър Берон. Оттам идва и името на селото.



„Някога тук е имало живот. А сега всичко запустява. С нашата смърт ще запустее дори гробището“, казват с мъка двама от жителите му. Някога имало читалище, църква, училище, магазин.

„Като тръгнах на школо, бяхме 76 деца само от нашето село до четвърто отделение. 90 моми и ергени. Пееха, смееха се, живот имаше тук“, спомня си по-старият от тях. Близо 500 души живеели в селото в края на 19-и век. През 2004 година бяха 11, сега са едва четирима. За 100 години населението намаляло 100 пъти. В друго селище – Колибите, побеляват и остаряват заедно едва двама души. Останалите населени места също ще бъдат превърнати от демографската криза бавно, но сигурно в призрачни села.

Надеждата на всички в Малешевска планина е една. „Ако отворят границата, ще се променят нещата. Повече от 30 години ни лъжат, че ще пуснат границата с Македония. Колко хора си отидоха с отворени очи, не дочакаха това да се случи. Само ремонт на пътя ще спаси региона и 14-те села в Малешевска планина”, категорични са местните жители.

Те не крият, че с трепет чакат този момент, но той все не идва. А имат роднини оттатък границата, с които не са се виждали доста петилетки. „Да отворят ГКПП Клепало-Берово, за да се съберем с нашите роднини. Да тръгнат оттук коли и хора. Да оживее планината. Тогава ще дойдат и деца, и внуци, и лекари, и бизнесмени”, вярват и млади, и стари в Малешево.

Те не се страхуват от бежанци. Защото по-страшно е, че стотици от тях самите станали бежанци в собствената си държава. Напуснали родните места, за да търсят късмета си в по-големи наши градове и зад граница. Затова не искат да се строи ограда срещу мигранти, а да се отвори границата.

Причината – община Струмяни се „топи” откъм население и чака. За 25 години броят на жителите тук е намалял почти два пъти – от над 10 000 до под 6000 души. Надеждата за възраждането на региона за местните хора е в откриването на граничен пункт „Клепало” на границата с Македония.

Проектът от началото на 80-те години на миналия век стана пак актуален през 1999 година. Бе подписана междудържавна спогодба между нашата страна и западната ни съседка за откриване на този граничен пункт.

„Но нищо не се прави, смениха се много правителства, но границата продължава да е затворена. Не само ние, но и македонците настояват за пускането на ГКПП – Клепало–Берово”, казват с тъга, но и с надежда шепата хора, които все още дават живот на Малешевска планина.

На практика селата им са разположени край международен път, от който 7-километров участък, част от републиканската пътна мрежа, е в окаяно състояние. Съсипаната пътна отсечка е от село Цапарево до местността Студената вода.

Сървайвър е да се стигне и с високопроходими автомобили до село Раздол, където има две Защитени жилища и Дом за възрастни хора с психически разстройства. Ангажимент на АПИ е да ремонтира това подобие на шосе, но не обръща внимание на този проблем.

Местните хора вярват, че граничният пункт ще стимулира икономическия растеж в погранични район, ще допринесе за нарастване на туризма и туристическите услуги в Западна България и допълнително ще сближи хората от двете страни на границата. Затворената гранична бразда е причина за обезлюдяването на десетките села в Малешевска планина.

Преди няколко години дори се стигна до избор на фирма, която да асфалтира 30-километровото шосе от общинския център Струмяни до границата, но нищо не се случи.

А македонците са направили и път, и модерно КПП, но нашата страна все още бездейства – нито път, нито граничен пункт.

„Докога ще продължи тази престъпна небрежност към нас? Бездействието означава смърт рано или късно за 14 български села. С нас животът си отива от тази планина”, реди възрастен дядо.

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041 :: 0746 3 000 3