Sandanski1.com

Още едно училище си отива - това в Поленица Още едно училище си отива - това в Поленица

Из историята на Сандански. Учителската стачка през 2007 годинаВИДЕО. Из историята на Сандански. Учителската стачка през 2007 година

Сесия на ОбС - Сандански. Дневен ред, 22 февруари Сесия на ОбС - Сандански. Дневен ред, 22 февруари



Редакционни

ВИДЕО. Нов дом за палавниците от Детска градина ВИДЕО. Нов дом за палавниците от Детска градина "Първи юни", Сандански

ВИДЕО. На Сирни Заговезни и Прошки самодейци от Народно читалище “Отец Паисий 1919” - град Сандански ВИДЕО. На Сирни Заговезни и Прошки самодейци от Народно читалище “Отец Паисий 1919” - град Сандански

Нова експозиция в Археологически музей Сандански Нова експозиция в Археологически музей Сандански

Измери си въздуха сам! Граждани срещу съня на властите

29 Jan 2018 :: Sandanski1.com

Статията на СЕГА проследява историята на сайта AirBG.Info, в който в всеки може да види замърсяването на въздуха в голяма част от градовете у нас. Сандански също присъства, благодарение на Иван Маринов. Негова статия публикувахме наскоро. Ентусиастите влагат по 80 лева лични пари, за да създадат малка станция за измерване концентрацията на фините прахови частици. С ушите си съм чул, че "официалните" станции струват стотици хиляди лева...

Ако сте в София и сте дигитално грамотен, то със сигурност в последните дни сте влизали поне веднъж в картата на мръсния въздух.

Тя почти седмица беше безмилостно морава, докато петте станции на Изпълнителната агенция по околна среда оптимистично мигаха в зелено, а общината продължаваше все така безметежно да обсъжда и съгласува програмата с мерки за намаляване на замърсяването.

От чернобилски времена човек не вярва на държавната "стъкмистика", а и пет станции доникъде не стигат, особено като се има предвид, че едната е на Копитото.

Агенцията публикува информация какво сме дишали днес, на следващия ден.

Затова група граждани подемат идеята да направят частна мрежа от датчици, в която всеки може да сглоби сам прахоброяч, за да има в реално време и от първа ръка информация.

В основата на проекта стои софиянецът Стефан Димитров, предприемач в сферата на транспорта и логистиката.

Преди една година заедно с Николай Лучев, съмишленик, с когото се срещат в социалната мрежа, започват да търсят информация в нета - как другите големи градове в света са решили проблема, единият пуска търсачка на английски, другият на немски.

"Живея в центъра, а под прозорците ни има магазинче за алкохол и цигари. Всеки ден виждам как в най-големия автомобилен трафик 15-ина буса спират на улицата, за да го заредят, но през това време нито един от тях не изключва двигателя си. Градът е място за споделено живеене, ако можеш сам да избираш каква храна да сложиш на масата си, не можеш да подбереш въздуха, който ти и децата ти да дишате", казва Стефан Димитров, който сам за себе си е взел отговорно решение спрямо околната среда. Шофира електроавтомобил, а камионите, с които работи фирмата, са с най-високи стандарти за емисии.

Преди да се появи проектът AirBG.Info, Стефан си дава сметка, че през последните пет-шест години по первазите на стотици софийски домове са закачени безжични датчици Netatmo, чрез които човек може да следи климатичните условия по смартфона си - хората са все по-чувствителни към случващото се със средата, в която живеем, и осъзнават как това се отразява на децата им.

С Николай Лучев откриват, че Япония има подобна мрежа от датчици, отчитащи не само чистотата на въздуха, но и нивото на радиация. Но най-много им допада гражданският проект на Щутгарт, един от градовете в топкласацията на континента по мръсен въздух - проблем, с чието радикално решение властите все не се заемат.

Тогава гражданите сами започват да търсят начини за осветляването му. Така се появява проектът Luftdaten.info, който днес работи в 26 страни от света, сред тях и България.

Родните ентусиасти създават и "Фейсбук" групата "За чист въздух в София", форум, в който ежедневно кипят дискусии за това какво дишат жителите и гостите на столицата и се търсят варианти за решение на проблема, както и уебстраницата на проекта - AirBG.Info.

Производител на сензора за качеството на въздуха SDS 011 е китайска фабрика. Прахоброячът обаче пристига у нас от Германия, идва на части, а всеки от т.нар. осиновители на станции може да си сглоби устройството сам. С помощта на доброволци - дизайнери и разработчици, и помагачи във всеки град.

Конструкцията на сензорите е проста, издръжлива, работи много добре при нашите климатични условия. Частите за едно устройство струват 80 лева.

Скритата в две тръби електроника, която се свързва с домашния wi-fi, прави замервания през 160 секунди и визуализира данните за най-опасните фини прахови частици, атмосферното налягане, влажност и температура. Информацията се обработва в реално време и е достъпна на адреса AirBG.info/Map, а прекрасна визуализация и статистика прави Веско - AirBG.Info.

Една година по-късно станциите за независимо измерване на чистотата на въздуха вече са над 400, инсталирани са в домове и офиси.

Шепа от доброволци всеки ден отделят по няколко часа за поръчките от Германия, чистотата на данните, работата на станциите, техния ремонт. Няколко пъти в месеца помагат на хора да сглобяват пристигналите нови станции.

След края на работния ден Веско програмира в офиса си пристигналите у нас части. С мониторинга на цялата мрежа от 400 станции пък се занимават Цанко, Ния и Петър, а Стефан помага.

В началото са потайни като партизани.

И сега предпочитат имената им да не са широко коментирани. Затова с изключение на Стефан Димитров се представят само с малките си имена.

Ако видят на картата на София например, че целият град е в лилаво, но някъде просветне нещо зелено, апостолите се насочват към зелената точка и разглеждат графиката.

Да не би притежателят на датчика да си е прибрал прахосъбирача у дома? Ако показанията сочат температурни стойности от минус 6 градуса например, значи праховият датчик е на открито и е възникнал проблем.

Случва се някое обикновено паяче да влезе в прозрачната тръбичка и да си оплете вътре паяжина, а това намалява дебита на машинката. Тя "си мисли", че е засмукала еди-колко си кубически метра въздух, но количеството е много по-малко. Влезли са по-малко прахови частички, тя ги е измерила и е изкарала въздуха много по-чист. Тогава екипът "оттегля" устройството за ремонт.

Всъщност станциите, появили у нас се като резултат от гражданска инициатива, замерват неофициално запрашеността на въздуха.

Не са сертифицирани по БДС и учените от БАН обичат да изтъкват, че на тях не може да се разчита, понеже право за замерване на чистотата на въздуха и обявяване на официални данни има само държавата. Само че и БАН беше принудена да признае, че системата й за прогнозиране на замърсяване дава отклонения.

"У нас, ако някой реши да направи нещо, трябва да отиде на терена и тепиха на институциите. Ние обаче нямаме намерение да им угаждаме. Станциите ни са малки и надеждни, а този спор вече е приключил в Германия. Там поставят една до друга двете станции - държавните и частните, така става ясно, че данните им са с нищожни разлики. Сега данните от частните индикатори вече се взимат като спомагателни. У нас такъв диалог засега липсва. От деня, в който Европейският съд ни осъди за мръсния въздух, нито една инстанция не направи нищо за чистотата на въздуха. А ежедневно от фините прахови частици умират 37 души срещу двама от катастрофи", отбелязва с тревога Стефан Димитров.

segabg.com

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041 :: 0746 3 000 3