Sandanski1.com

Лични лекари: Трябва да спрем заразата, иначе ще станем като Италия Лични лекари: Трябва да спрем заразата, иначе ще станем като Италия

ПОЗИЦИЯ. Sandanski1.com ще продължи внимателно да представя реалната картина на ситуацията в света, страната и града ПОЗИЦИЯ. Sandanski1.com ще продължи внимателно да представя реалната картина на ситуацията в света, страната и града

ДОПИТВАНЕ. Сандански. Семействата и дистанционното обучение на децата - как ще го посрещнете този път? ДОПИТВАНЕ. Семействата и дистанционното обучение на децата - как ще го посрещнете този път?

Димитър Филипов: 43 години, отдадени на ловното дело в град Сандански Димитър Филипов: 43 години, отдадени на ловното дело в град Сандански

09 Sep 2020 :: Sandanski1.com

...

В 100-годишната история на ловното сдружение в гр. Сандански достойно място имат десетки щатни и нещатни служители и ловци от района. Работили в различни етапи от организационното укрепване и функциониране, те имат реален и съществен принос за авторитета на организацията. Без да подценявам приноса и заслугите на останалите, все пак реших да се срещна и разговарям в навечерието на юбилея с Димитър Филипов – 43 години и 4 месеца работа като специалист по лова в сдружението. Биография достойна за уважение и признателност.

- Преди десетилетия трудно се влизаше в ловните дружинки, а пък да не говорим в ръководството на ловното дружество. При теб как и кога се случи това?


- Завършил съм Техникума по горско стопанство в Банско, авторитетно за времето си средно професионално училище. И верен на старата българска традиция “учиш едно, а работиш друго” започнах работа в Завода за телефонни части в Сандански. Точно два месеца изкарах. Тогава разбрах, че в ловното дружество търсят подходящ кандидат за ловен надзирател и кандидатствах. За голяма моя радост – назначиха ме. Денят беше 5 април 1974 г. След това поех и други административни и организационни задължения.

- А кога разбра, че ловът освен любимо хоби ще стане и професионален ангажимент?

- За разлика от много други ловци аз нямах “ловно потекло”. Но вът­ре в себе си усещах тръпката. Тази страст беше запалена още от техникума, когато по учебен план през зимната ваканция ни даваха разрешителни за лов и риболов. Това беше част от подготовката и обучението ни за ловния спорт и дивечовото богатство в страната. А професионалната реализация дойде някак естествено. Сигурно защото много съм го искал.

- За 43 години имаш много наблюдения и впечатления за процесите и развитието на ловния спорт в региона?



- През втората половина на миналия век имаше много ентусиазъм и добри идеи за развитието на ловното движение. Специално за дружеството в Сандански това бяха години на истинско стопанисване и грижи за дивеча. Много се правеше за увеличаване на популациите и най-вече на пернатите видове чрез разселване. Дружеството беше изградило три фазанарии – в Сандански, Струмяни и Кресна, където имаше отлични бази за такава дейност. Произвеждаха се по 4 хиляди фазана годишно. Това сега не можем да си го представим, камо ли да го постигнем. Отделно бяхме обособили и муфлоново стопанство в местността “Влаовица” над Сандански в Пирин планина. От първоначалните 6 муфлона за няколко години достигнахме до 26 броя. Стопанисвахме и обработвахме за фуражи над 60 декара селскостопански площи. Всички тези достижения бяха ликвидирани след демократичните промени през 89 година.

- Според теб какво в мисленето и поведението на ловците се промени през последните десетилетия?

- Тогава ловците имаха повече самоотговорност и вземаха присърце важните задачи и ангажименти. Подборът на кандидатите за млади ловци беше много задълбочен. Тогава случайни хора с лошо обществено поведение не можеха да попаднат в ловните среди. Човешкият и ловният морал бяха естествено свързани. Сега плащаш и за седмица-две ставаш ловец. Затова и последствията не закъсняват. И нещо друго – тогава организирахме курсове за млади ловци на 3-4 години и броят на кандидатите беше много ограничен. Имаше лимити от Окръжния съвет на БЛРС. Изумен съм и от цената на провежданите курсове сега – 700-800-900 лева. Това е почти 200% надценка спрямо реалните разходи за провеждането на курса.

- Много често между ловците и между дружинките възникват конфликти. Какъв е бил подхода на дружеството в такива случаи?

- Конфликтите между ловците вътре в дружинката са последица от различни характери, възпитание, лична и обществена култура... Всяко стадо си има и мърша. Достатъчно е в една група да има 1-2 избухливи и невъздържани ловци и цялата ловна магия и удоволствие изчезва. А конфликтите между съседни дружинки възникват на база ловни граници. Виновни за това са и честите промени в Закона за лова. Ловните полета се очертаваха по различен начин – селищни граници, трайни природни форми и пр. Така ловно-устройствените планове създаваха много напрeжение, което УС на дружеството се опитва по разумен начин да потуши. Законът за лова се спазваше безусловно. Не са били редки случаите, когато за нарушения са наказвани директори на предприятия, служители в общински служби без оглед на служебно положение и социален статус. Ловните надзиратели си вършеха отговорно задълженията.

- Стабилността и авторитета на ловните сдружения много зависи от председателя. Твоите впечатления от председателите на санданското дружество?

- Преди промените имаше неписано правило за председатели да бъдат не избирани , а назначавани първите секретари на ГК на БКП в града – Бабалеев, Грозданов, Маникатов. Голямо организационнно раздвижване имаше по времето на председателството на Гълъб Петков. По негово време се изгради ловното стрелбище, имаше отбор по ловна стрелба, който участваше на различни турнири от регионален и национален мащаб. Партньорството с дружествата в Петрич и Дупница стана традиция и взаимно полезно. Не случайно по късно в Сандански се организираше турнир по ловна стрелба “Гълъб Петков”. Най-дълго време председател беше Бисер Янков – 4 мандата. Похвално е че сегашният председател Кирил Спаневиков възвърна някои забравени ловни традиции – ловните вечеринки и събори. И най-важната – реализира една отдавнашна мечта на санданските ловци – изгради се нов ловен дом, какъвто няма никъде в страната.

- Ако трябва да посочиш добре организираните дружинки в състава на сдружението ти с толкова опит, кои би посочил за пример?

- На първо място поставям дружинката в Катунци. Имаха страхотна организация и на събранията и на ловно-стопанските мероприятия. Те първи си изградиха ловна хижа с много удобства и модерен екстериор, водоем за спортен риболов. Добри дружинки имаше в Крушица, Кръстилци, първа и втора от гр. Сандански и други разбира се.

- След 43 години отдадени на организирания ловен спорт сега вече като пенсиониран ветеран как се чувстваш?

- С времето сигурно ще свикна. Но вълнението и тръпката няма да отминат. Те са генерирани и в поведението и в мислите ни. Ловецът в мен винаги ще остане “на пусия”, а специалистът по лова в сдружението ще остане като трудова биография, с която съм живял толкова години. Мисля си – достойно и отговорно.

Интервюто взе Кузман ПЕТРОВ

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041