Sandanski1.com

Лични лекари: Трябва да спрем заразата, иначе ще станем като Италия Лични лекари: Трябва да спрем заразата, иначе ще станем като Италия

ПОЗИЦИЯ. Sandanski1.com ще продължи внимателно да представя реалната картина на ситуацията в света, страната и града ПОЗИЦИЯ. Sandanski1.com ще продължи внимателно да представя реалната картина на ситуацията в света, страната и града

ДОПИТВАНЕ. Сандански. Семействата и дистанционното обучение на децата - как ще го посрещнете този път? ДОПИТВАНЕ. Семействата и дистанционното обучение на децата - как ще го посрещнете този път?

Георги Атанасов (Шмикерата), на 91 години, е необикновен човек и ловец Мелничанинът Георги Атанасов (Шмикерата), на 91 години, е необикновен човек и ловец

24 Oct 2020 :: Sandanski1.com

Роден през 1929 година в мелнишкото село Сугарево, той е извървял достоен житейски и трудов път

Не са много ловците - не само от санданското ловно сдружение, но и от страната, които могат да те накарат да ги слушаш със възторг и захлас. Бай Георги Атанасов е от Мелник и може с часове да разказва ловни и човешки истории така, че да ти бъде интересно.

Ловецът е с уникално запазена памет и бодряшки дух, на цели 91 години. Роден през 1929 година в мелнишкото село Сугарево, той е извървял достоен житейски и трудов път. Ловец е от 1958 година, но запален от миризмата на ловния барут още през детските години.

Най-много за това спомага приятелството на баща му със селския учител и ловец Христо Коцев дошъл в селото от Казанлък и неговите разкази с ловни приключения. В ония далечни години се ловувало основно с така наречените пушки сачмалийки.

Много трудно се снабдявали с ловен барут, капси и сачми. Любопитен спомен на бай Георги от онова време е, как откраднал топуза от воденичарския кантар на вуйчо си от Карланово. (Топузът е оловната балансиращата тежест на кантара). Раздробил го с брадва на малки парчета, стопил го и си направил сачми. Никога не признал греха си - нито на баща си, нито на вуйчо си. Но какво да се прави, сърце не траело - пушката-сачмалийка трябвало да се зарежда!

“Станеше ли дума за лов, всичко зарязвах - и жена, и деца, и работа - колкото и да е спешна”, признава си Шмикерата. “Шмикерата” - така го знаят всичко в мелнишкия край. Прякорът му идва от навика да смърка миризмата на нарязан тютюн от табакерата. По-късно, вече като редовен ловец, той е душата и моторът на всички ловни излети.

В онези години основно се е ловувало на заек, лисици и яребици. През 60-те и 70-те години, когато цената на лисичите кожи е много добра, той е отстрелвал десетки. Рекордът му е 39 лисици! За един сезон. Имало е случаи, когато е причаквал по цели нощи хитрите хищници край леговищата им. Сам той е отчитал плана за отстрел на лисици за цялата дружинка.

Бай Георги Атанасов става безспорен авторитет сред колегите си - не само с организаторските си качества, но и със стрелковите си умения. По време на лов на диви прасета има няколко случая, когато отстрелва по три прасета в един ден. Първоначално ловува с “Туловка”, след това с “ИЖ-12”.

“И пушката е от значение“, казва Шмикерата - „но по-важно за точния изстрел е окото”. Без да звучи като самохвалство и сега, на 91 години, той сам се характерезира като пъргав, жилав и издръжлив. “Като подгонеха кучетата дивеч на единия баир, аз ги изпреварвах на другия”, спомня си той. А колегите му се шегували с него, че “защото му е празна главата, затова тича по-бързо от кучетата”.

Той е човек с невероятно чувство за самоирония и здрав дух, в здраво тяло. Не на шега ми се обиди от въпроса кога е бил последният му ловен излет.”Как за последен път! Та аз си ловувам още и то редовно. Когато ме оставят колегите с джипа на пусия, всички са сигурни, че при мен нема лабаво”.

Как да не се радваш на такъв човек! И да ти стане тъжно от думите му: ”Самотата е страшна. Преди девет месеца почина бабата. Сам съм. Синът и дъщерята живеят в София. Като ми домъчнее, заставам пред огледалото и си говоря с този отстреща. Не виждам днешния, а младия някога Георги. И си казваме двеамата: да се държим здраво за живота, колкото и да е трудно”.

Цял живот бай Георги е работил като строител и шивач - тежки, трудни професии. Участвал е в градежа на мелнишката църква “Света Петка”. Неговата завладяваща енергия и духовитост нямат граници. Какво да кажеш за човек на 91 години, който преди дни е нарязал десет кубика дърва за огрев на съседа си, ходил за ловно куче в гоцеделчевското село Садово, гостите си не ги пуска, докато не се напият с прочутото мелнишко вино.

Наскоро преживял сериозно премеждие.От котлон станал пожар в къщи. Едва се отървал в гъстите пламъци и пушеци и сериозно си контузил главата, та се наложило до ходи до болницата в Сандански. “Здрава излезе главата ми!“, усмихва се бай Георги - „малкият дявол мина край мене, но вече съм на линия!”.

Ето такъв, невероятен човек, е мелничанинът Георги Атанасов. Странно, но по време на разговора ни с него не забелязвах падащите пожълтели есенни листа от околните чинари, а усещах някакъв свеж полъх от околните мелнишки баири.

Текст на Кузман Петров

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041