Sandanski1.com

Борисов плаши с орди от мигранти, ако не е на власт Борисов плаши с орди от мигранти, ако не е на власт

Депутатите отхвърлиха субсидия от 1 лев на глас Депутатите отхвърлиха субсидия от 1 лев на глас

Четвърт от българите живеят под прага на бедността



Редакционни

Всеки трети медик в общинските болници – в пенсионна възраст

29 Apr 2021 :: Sandanski1.com

===

За да покрият изискванията на медицинските стандарти за разкриване на отделения, общинските лечебни заведения поддържат над 35% от медицинския персонал в пенсионна възраст. Причината е тяхната невъзможност да предложат привлекателни условия за по-младите специалисти. Това се посочва в анализ на състоянието на общинските болници в Република България, който е бил обсъден на заседание на комисията по здравеопазване на Националното сдружение на общините у нас и с който разполага Zdrave.net.

Общините разполагат с достатъчно лечебни заведения за болнична помощ и легла в тях, но медицинският персонал не е достатъчен, за да обезпечи отделенията, съгласно минималните изискванията, заложени в медицинските стандарти, e записано още в него.

Кадри

За осигуряването на достатъчно медицински персонал за системата от общински лечебни заведения е необходимо прилагането на комплекс от политически и икономически решения, свързани с оптимизиране на услугите, които предлагат болниците, нормативната уредба за специализации на младите лекари и пакета от икономически стимули, които са готови да предложат общините за привличане и задържането му, е записано още в него. Припомняме, идея в тази насока беше лансирана от здравния министър проф. Костадин Ангелов в края на миналата година. В нея беше залегнала възможността за тристълбово финансиране за медиците с цел привличане на повече кадри в отдалечените райони на страната. Тази идея обаче така и не беше реализирана.

Разходи и оказано лечение

В анализа се посочва още, че основни причини за недофинансирането на общинските лечебни заведения са ниските цени на клиничните пътеки, по които работят, както и високите разходи за персонал, необходим за покриване на медицинските стандарти за различните видове отделения, разкрити в тях. Като непредвиден разход през 2020 г. се явяват увеличените разходи за медикаменти и консумативи, свързани с лечението на пациенти с COVID-19. Те остават за сметка на бюджета на болниците, а много от тях са направили и разходи за респиратори и друга необходима техника и оборудване, което би могло да доведе до допълнителен ръст на просрочията, се предупреждава в документа.

От него става ясно, че общините притежават 122 от общо 320 лечебни заведения за болнична помощ или 38% от болниците в страната. Разкритите легла в тях към средата на миналата година са 12 983 или 24% от общия брой легла за цялата страна.

93 общински лечебни заведения са подали данни за преминалите пациенти през тях за 2019 г., като общият им брой е 433 475 души или 12% от населението на 72-те общини, участвали в проучването.

Приходите на общинските лечебните заведения към 30 юни 2020 година възлизат на 190 694 000 лв., като с най-голям дял са тези от РЗОК – 87%, а 10% са приходите от субсидии по Наредба №3, свързана с отдалечени и рискови райони.

Към средата на 2020 г. общо разходите възлизат на 199 124 000 лв., като от тях най-голям дял заемат разходите за заплати и осигуровки на медицинския персонал – 91 088 000 лв., а на немедицинския персонал са в размер на 22 414 000 лв. Разходите за медикаменти на общинските болници възлизат на 50 471 000, а за външни услуги (граждански договори, договор за охрана, поддръжка на апаратура и други) са в размер на 13 801 000. Основното перо за разходи е свързано със заплатите на персонала, които се формират основно от цените на клиничните пътеки.

Нужните мерки

Според анализа общинските лечебни заведения за болнична помощ са сравнително равномерно разпределени спрямо броя население на съответния район. Здравното и демографското състояние на населението обаче показва застаряване и широко разпространение на хронични заболявания, което води до необходимост от разширен обем диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности. Общинските структури осигуряват болнична помощ предимно в малките населени места, в които населението има затруднен достъп до областните лечебни заведения. Немалък брой от пациентите от тези райони се насочват към по-големите лечебни заведения в областните градове и столицата, където се предполага, че се предлага високо специализирано лечение, е разписано още в анализа.

В него изрично е подчертано, че планираното в Националната здравна стратегия 2021-2030 оптимизиране на броя на болниците и преструктурирането на някои болници в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа или в структури за дългосрочни грижи следва да бъде проведено при строго прецизирани критерии и персонален подход и осигуряване на достатъчен ресурс по клиничните пътеки за долекуване.

Според представителите на общините е нужна подкрепа за запазване на лечебните заведения в отдалечените и/или труднодостъпни райони на страната, след задълбочени анализи на демографската и здравна структура на обслужваното население. Необходимо е развитие на човешките ресурси с акцент специализацията на медицинските кадри, продължителното им обучение и икономическите пакети за привличането и задържането им в малките населени места. Друга насока трябва да е преориентиране на общинската здравна система към профилактиката и предотвратяването на социално-значимите заболявания, както и осигуряване на дългосрочно лечение за уязвимите групи население.

************************************************************** ЗА НЕЗАВИСИМА РЕДАКЦИОННА ПОЛИТИКА НА Sandanski1.com МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ДАРЕНИЕ ПРЕЗ PayPal **************************************************************

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041